Ако планирате да пътувате до Азия, Африка или Латинска Америка, обърнете внимание на риска от заразяване с малария.

В България маларията е ликвидирана през 1965 г., но поради разширяващите се връзки със страните от тропическите и субтропически региони, ендемични за заболяването,  всяка година се регистрират внесени случаи.  През 2024 г. в страната са регистрирани 18 случая на внесена малария. Десет от заболелите са български граждани, а 8 са чужденци. При един от чуждите граждани изходът от заболяването е летален. За периода 2021 – 2024г. в нашата страна са установени 5 летални случая на малария: 4 случая при български граждани и 1 при чужденец.

Маларията е паразитно заболяване, което се характеризира с остри циклични  температурни пристъпи, анемия и увеличен черен дроб и слезка. Заразяването става чрез ухапване от женските комари от род Анофелес, които преди това са смукали кръв от болен от малария човек. Друг начин на предаване е от майка на бебе – в определени ситуации по време на бременността или при раждане, както и при кръвопреливане. Причинител на маларията е паразит от род Плазмодиум.                   

Заболяването започва с  температура, общо неразположение, гадене, безапетитие, главоболие, мускулна слабост, болки в кръста и ставите, които наподобяват остро вирусно заболяване (грип). Типичната клинична картина се изявява с циклични температурни пристъпи  -чувство на студ, придружено с вдигане на висока температура, последвано от силно изпотяване. Тези пристъпи се повтарят през определени интервали от време, в зависимост от вида на маларийния плазмодий - всеки ден, през един или два дни. В началото на болестта и след преминаване на пристъпа и до настъпването на следващия болният се чувства добре. Скоро общото състояние се влошава, увеличават се черния дроб и слезката. Усложненията настъпват най-често при тропическа малария, като най-уязвими са неболедувалите преди това от малария лица, бременните жени и малките деца.

От съществено значение за благоприятния изход от заболяването е своевременното диагностициране и лечение. Диагнозата се поставя на базата от данните от епидемиологичната анамнеза (пребиваване в страна с малария, кръвопреливане), типичната клинична картина, но решаващо значение има доказването на маларийни паразити в кръвта.

ЛИЦАТА, КОИТО ЩЕ ПЪТУВАТ ДО АЗИЯ, АФРИКА И ЛАТИНСКА АМЕРИКА, ТРЯБВА ДА ИМАТ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

• Да се запознаят с риска от заразяване с малария за страната, в която ще пребивават. Най-висок е рискът при пребиваване и нощуване в селски райони.
• Избягване на ухапвания  от комари чрез употреба на репеленти, замрежване на прозорци и врати, балдахини над леглото и мрежи, импрегнирани с инсектицид, инсектициден спрей, диспенсери, високочестотни вибратори.
• Провеждане на химиопрофилактика – изборът на препарат за химиопрофилактика зависи от риска от заразяване с малария, вида на причинителя, нечувствителността на някои разновидности на паразита, противопоказанията и страничните действия на препаратите. Няма абсолютно ефективен препарат за химиопрофилактика, но редовният му прием може да предотврати тежко протичане на инфекцията и/или фатален край.
• При температурни състояния да се търси незабавно медицинска помощ.

СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕ ОТ СТРАНА С РАЗПРОСТРАНЕНА МАЛАРИЯ Е НЕОБХОДИМО ДА УВЕДОМИТЕ ЛИЧНИЯ СИ ЛЕКАР ЗА ПЪТУВАНЕТО. ВСЯКО ТЕМПЕРАТУРНО СЪСТОЯНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕБИВАВАНЕТО И СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО, МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОЯВА НА МАЛАРИЯ, НЕЗАВИСИМО ОТ ДИАГНОЗАТА. ТОВА НАЛАГА НЕЗАБАВНО ИЗВЪРШВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МАЛАРИЯ.

Таблица за разпространение на маларията в различни държави, рискът за заразяване, резистентност и препоръки за химиопрофилактика можете да намерите на интернет страницата на Националния център по заразни и паразитни фолести (НЦЗПБ) на следния линк:

https://ncipd.org/images/Documents/PARA/Malaria_countrylist.pdf

Изготвено от

д-р Милена Даракчиева, паразитолог,

РЗИ – Смолян